Черешова задушница

Черешова задушница  през 2014г. е на 7 юни. Тя е наречена Черешова задушница или още Спасовска задушница, защото по това време зреят черешите и дни преди това се отбелязва Спасов ден или Възнесение Господне. 

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

Ритуали

Християните посещават гробовете на близките си, кадят над тях с тамян, за да избяга дяволът, преливат с вода и червено вино, запалват свещи и кандила, раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида. На гробищата се носи варено жито, наречено „коливо”, носи се вино, хляб, баница, питка или кравай и други ястия, любими на починалия.

Молитва: „Дай Господи прошка на греховете на починалите твои раби. Прости техните волни или неволни грехове, които са сторили на земята и направи вечна паметта им”. След това на гроба се прелива вино, а от храната се раздава на присъстващите, но винаги с думите „Бог да ги прости”. Няма точно установен ден за Спасовската или Черешова задушница, защото тя се мени в зависимост от Великден. 

На трапезата се оставя празно място за душата на починалия. Първата хапка пак се оставя за него. Всичко, което се раздава в този ден, задължително се раздава с думите „Бог да ги прости”. Ястията се полагат на месал – домашно тъкана кърпа, която е по-често дълга, отколкото широка, за да може да съвпадне с дължината на гроба. Тя се поставя въху гроба или кръста. Прекадява се с тамян, сложен върху въглен.  Желателно е да се извика свещеник или молитвата се изрича от най-възрастния член на опечаленото семейство, който да изреди имената на починалите.

На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” – четем в Библията.

Петдесетница, Ден на Пресвета Троица

На утрешния ден, петдесети след Възкресението на Спасителя, Св. Църква чества едно велико и славно събитие – слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Този празник всъщност е рожденият ден на Христовата църква.

Той се нарича Петдесетница, а още и Ден на Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Събрани в Сионската горница на Йерусалим, към Апостолите се присъединили и много юдеи, защото този ден бил празничен според Стария завет и в града имало поклонници от цялата страна. По време на молитвата от небето във вид на огнени пламъци над Дева Мария и апостолите Христови слиза Светия Дух. “И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух” (Деян. Апост. 2:2-4). Това бил видим знак на благодатните дарове на Духа Светаго.

Според евангелското повествование на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. В града били и Христовите ученици и Майка Му.

Те били събрани на молитва в един дом, когато се случило необикновено събитие. То накарало хората от улицата да се струпат около къщата. Внезапно се чул шум, сякаш духал силен вятър. Той изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се се явил по един пламък, приличащ на огнен език. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да славят Бог на всички езици, които дотогава не знаели. Формата на пламъка била видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Самият огън символизира духовното очистване и просвещаване на душите на апостолите.

На Петдесетница вдъхновената проповед на Св. Апостол Петър накарала много хора да повярват в Христа, да се покаят, кръстят и приемат благодатните дарове на Светия Дух. Техният брой бил около три хиляди. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница (Св. Троица) се смята за неин рожден ден.

На Петдесетница в храма се отслужва тържествена литургия, а веднага след нея започва богослужебното празнуване на празника Св. Дух, който е в понеделник. Празнуването на Светия Дух започва с молитви, по време на които клирът и миряните застават на колене. Четат се три молитви на Свети Василий Велики, в които изповядваме нашите грехове пред Бога, и заради великата жертва на Неговия Син молим за помилване. Молим Иисус Христос да изпрати и на нас Светия Дух, за да просвети душите ни, а накрая се молим и за нашите починали близки. По време на богослужението свещениците хвърлят в храма орехова шума, която напомня за слизането на Светия Дух върху апостолите.

Варено жито

1кг грухана бяла пшеница

Кората от един лимон

1 чаена чаша нарязани орехи

4 супени лъжици галета

1 супена лъжица канела

1 ½ чаени чаши пудра захар

Изчистеното и измито жито се слага в дълбока тенджера. Залива се със студена вода, така че тя да го покрива с два пръста. Вари се добре похлупено на слаб огън дотогава, докато житото попие всичката вода. Снема се от огъня и тенджерата се завива с топло одеало за два-три часа. Житото набъбва. После се изсипва върху чист бял чаршаф или покривка за два часа – разпръснато на тънък слой. Готовото жито се разбърква с настърганата лимонова кора, орехите, галетата. Оформя се в плоски чинии. С помощта на сито се посипва с дебел слой пудра захар. Отгоре с канелата се оформя кръст.