In Bulgaria April is the month of reading and books, especially for children. Association Bulgarian book organizes the annual Book Parade, which is aimed at encouraging the reading of books and targets mainly children.„Dust for Plums” is a Bulgarian folktale, which is not written by an author. It is made from the wisdom of the nation.
В България април е месец за четене и книги, по-специално на книги за деца. Асоциация „Българска книга” организира годишен Парад на книгите, който цели да окуражи децата в четенето на книги. „Сливи за смет“ е българска народна приказка, която не е измислена от конкретен автор. Тя е плод на мъдростта на народа.
DUST FOR PLUMS
There was once a man of some means, living in a small town together with his only son. It was hard work, raising a child on his own, but the man loved his son and thus did the best he could for him. The boy soon grew into a handsome young man, kind and capable of taking care of the old man’s livestock and household.
Recognizing that it had come time for his son to find a companion of his own – a woman to take care of him and their home – the old man decided to marry him. Afraid less his son makes a mistake and marries an unsuitable, spoiled girl, the old man decided to take the task of choosing the bride himself.
As soon as the next Friday – a market day – came about, the man amassed all the plums his orchard had born him that season in a cart and spurred his two horses towards a nearby city. There, he was sure, he would find a kind, beautiful woman for his son.
Half the day the man traveled, entering the city just around midday. He clambered down the heavy cart, tying the horses securely before opening the sacks of plums, displaying the luscious fruits. It being the busiest time of the day, he did not have to wait long before he was surrounded by people, all poking around his goods and inquiring the plums’ price.
“How much would you like for the fruit, old man?” someone called.
“The price?” the man mused, “Why, dust, of course.”
Stares met the old man’s words, then mocking murmurs. ‘Why, the old geezer has lost his mind!’
Even so, the women quickly returned to their homes, sweeping up whatever dirt they could and hurrying back to the man with baskets and bushels full of grainy nothingness. Who, after all, was to refuse an offer like that?
The old man did not disappoint – carefully measuring how much dust each woman brought him and giving her the same weight in plums. Many pretty girls passed by his cart, yet he did not bother to remember their names or ask them their address. None of them seemed suitable for his son.
By the time dusk smoked the skies, the man’s cart was considerably lighter – the opposite of his heart. Deeming the day a failure, he began packing his belongings and reading for the journey home.
“Excuse me, but are you still selling plums?”
The man turned towards the voice, smiling at a young girl as she emerged from the night, a handkerchief tied in a knot dangling from one of her hands.
“Yes, my dear – but I am afraid you won’t be able to get much with what you have brought.”
„I would have brought more but we don’t have dust at home. My neighbours gave me this for helping them sweep.”
The old man was happy to hear that this hard-working girl has no dust at her home and she would be perfect for his son.
He married the girl for his son and was finally content.
СЛИВИ ЗА СМЕТ
Живял някога един селянин в малко градче с единствения си син. Трудно било сам мъж да отгледа дете, но селянинът обичал сина си и затова направил най-доброто, което можел за него. Момчето скоро пораснало в красив младеж, мил и способен да се грижи за стареца.
Разбирайки, че е дошло време за неговия син да намери жена, която да се грижи за него и дома старецът решил да го ожени. Уплашен от мисълта, че синът може да направи грешка и да се ожени за неподходящо, разглезено момиче, старецът решил да се захване сам със задачата да намери булка.
Веднага щом следващият петък – пазарният ден – дошъл, мъжът събрал всички сливи от градината в количка и впрегнал двата си коня към близкия град. Тогава той бил убеден, че ще намери мила и красива жена за сина си.
Селянинът пътувал половин ден и стигнал града по обяд. Той смъкнал тежкия товар, завързал конете здраво преди да отвори чувалите със сливи, разкриващи ароматните плодове. Тъй като било най-натовареното време на деня, той не чакал дълго преди да бъде заобиколен от хора, бутащи се около стоката му и питащи за цената на сливите.
- Колко ще искате за плодовете, стари човече? – някой се обади.
- Цената? – отвърнал старецът – Смет, разбира се!
Чули се подигравателни шепоти. - Старият дядка си е загубил ума.
Жените се разшетали да метат къщите и да съберат колкото могат повече смет, и бързали да се върнат при стареца с кофи зърнесто нищо. Кой все пак би отказал такова предложение?
Селянинът не се отчаял, внимателно претеглил количеството смет, което всяка жена му донесла и им дал също толкова сливи. Много красиви момичета минали покрай количката му, но той не се опитвал да запомни имената им или да ги попита за адрес. Никоя не изглеждала подходяща за сина му.
Когато паднал здрач, количката на селянина била значително по-лека. Смятайки деня за провал, той започнал да събира багажа и да се приготвя за пътя обратно към дома.
- Извинете, продавате ли още сливи?
Селянинът се обърнал към гласа, усмихвайки се на младото момиче, което се появило в мрака с кърпичка, вързана на възел в едната ѝ ръка.
- Разбира се, скъпо девойче, но се опасявам, че няма да получиш много за това, което си донесла.
- Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.
Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница.
Оженил сина си за нея и много сполучил.
No comments:
Post a Comment