Бъдни вечер или Малка Коледа, според българския календар, е на 24 декември. Тази нощ българинът от векове таи своите надежди за бъднината.
Празникът събира заедно най-близките в дома, сплотени от обич и желание за честити дни.
Тази единствена вечер, толкова различна от всички други празници, носи в себе си богати стари български традиции, чудесата на които сплотяват семейството.
Бъдни вечер изисква особени приготовления. Шетнята на този ден e сакрален ритуал за стопанката.
Бъдникът, коледният пън, който цяла нощ
трябвало да гори, било грижа на стопанина-той
трябвало да бъде от дълголетно дърво.
Защото се свързвало с доброто здраве
на семейството,плодородието на нивите и
благополучието на рода.
Според традицията на Бъдни вечер се поднасят на масата 9 постни ястия: зелева чорба с праз и зеле, варен боб, яхния от маслини, постни зелеви или лозови сърми, мед с орехи, постен зелник, тиквеник, ошав от сушени плодове, орехи. Тази вечер символизира както щедростта на земята,така и вечното желание за честити дни, за плод и цвят, за стока, за успех и радост. За това на масата има туршия, лук, чесън, ябълки и грозде, съхранали слънцето и сладостта от лятото.
Над всичко е хлябът. За Бъдни вечер се приготвя или прясна питка с пара или голям кръгъл хляб. Хлябът е в центъра на масата, а свещицата в него се запалва, когато всички са се събрали за вечеря. Тогава домакинята подава върху чинийка или паничка димящия тамян на домакина. Той чете молитвата:
„Отче наш,
Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на Небето,
така и на Земята;
насъщният ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия.
Амин!“
Всички благоговейно изслушват молитвата прави. Домакинът прекадява за здраве всички помещения в дома , разчупва питката и подава на всеки по едно парче за благословение.
Някога на Бъдни Вечер - среднощ, заснежените улици се огласяли от коледарски песни,възславящи Мали Бога - Момчета и млади ергени обикаляли от къща в къща; озарявали стопанина (станенина) да му пожелаят късмет, а домакините ги дарявали с кравайчета, плодове, сланина, др.
Дали ще се възроди тази традиция? Надявам се да влезе и в нашите домове....един ден, на Бъдни вечер.